Месечен хороскоп:


Публикувани снимки

Всички изображения публикувани в този блог, са били открити и събрани от Интернет и са представени като визуално вдъхновение за гледане. Тези изображения не са представени като моята собствена работа, освен ако не е отбелязaно в рамките на определен пост. Copyright все още принадлежи на собственика / създател на всяка работа или снимка. В случай, че все още има проблем или грешка с авторски права материал, не е нарочно и е с некомерсиална цел. Материалите ще бъдат премахнати веднага.

Промени от финансовата криза

Минали са три години и половина, откакто финансовата криза започна, и малко повече от две години от нейния най-лош момент. Боб Даймънд, главният изпълнителен директор на Barclays, благодари от името на финансовия сектор в Давос на правителствата за спасяването. Сега вече преобладава предпазливият оптимизъм. Според Международния валутен фонд световната икономика е нараснала с 5% през 2010 по паритет на покупателната способност (ППС) и с 3,9 на сто по пазарни валутни курсове. Това контрастира със спад от 0,6% и 2,1% съответно през 2009 година. МВФ очаква растежът да се забави слабо до 4,4 на сто на ППС и 3,5 на сто по пазарни валутни курсове през 2011 г. Оптимизмът продължава да властва. Кризата не прерасна в депресия, нито стана началото на края на капитализма. Тя обаче доведе до затягане на финансовата регулация, особено при банките, въпреки че това се случи със съществуващата интелектуална и институционална рамка. След три десетилетия на дерегулация движението е в обратна посока, макар и не без съпротива от банковия сектор. Кризата доведе до намаляване на задлъжнялостта в частния сектор на страните с високи доходи. Съотношението на брутния частен дълг в САЩ към брутния вътрешен продукт нарасна от 123% през 1981 г. до 293% през 2009 година. До третото тримесечие на миналата година съотношението намаля до 263 на сто. Финансовият сектор поведе и в двата случая: брутният финансов дълг в сектора се повиши от 22% от БВП през 1981 г. до 119% през 2008 година. Той е намалял до 98 на сто през третото тримесечие на 2010 година. Задлъжнялостта вероятно ще продължи да пада. Дори и това да не стане, друг такъв период на растяща задлъжнялост изглежда немислим.
В краткосрочен план кризата доведе и до обрат в глобалните дисбаланси. МВФ очаква частично връщане назад, макар и размерът на дисбалансите да не се върне на нивата си отпреди кризата. Една специфична черта на тези дисбаланси - натрупването на резерви в чуждестранна валута, по-специално от страна на Китай, не се е променила: от февруари 2009 г. до октомври 2010 г. валутните резерви се увеличават с 2 трлн. долара в световен мащаб, като на Китай се падат 849 млрд. долара. Това е опасно за икономиката. Кризата разкри уязвимостта на еврозоната към прекомерното натрупване на дълг в частния и публичния сектор, причинено от излишъка от спестявания, вложени в лоши инвестиции чрез недостатъчно добре капитализирани финансови институции. Най-очевидната промяна е фискална. Всеки добре информиран човек знае, че застаряването ще причини трудности във фискалния сектор на страните с високи доходи, тъй като разходите нарастват, а растежът се забавя. Кризата тласна този процес с десетилетие напред. Според МВФ нетният дълг на седемте най-големи икономики с високи доходи ще скочи от 52% от БВП през 2007 г. до 90 на сто през 2015 г. Това не означава хиперинфлация или фалити, но управлението на публичните финанси ще води политиката в обозримо бъдеще. Това ще бъде труден опит. Точно толкова важна е ускорената промяна в световния икономически баланс. Ако БВП на една страна се фиксира на 100 през 2005 г., той се е повишил до 105 в САЩ през 2010, 104 в еврозоната и 102 в Япония и Великобритания. Но в Бразилия е 125, в Индия е 147, а в Китай е 169. "Криза? Каква криза?“, трябва да е реакцията в Китай и Индия. Според МВФ делът на развитите икономики в световния БВП по ППС е 63% през 2000 година. Той пада на 56% през 2007 г. в навечерието на кризата и до 53% миналата година, като се очаква да се понижи и под 50% през 2013 година. В същото време Китай и Индия ще увеличават своя дял, като растежът им ще е придружен от растящ натиск върху природните ресурси, който може само да става по-голям. Това, което кризата ускори още по-рязко, е промяната в отношението към Запада и към САЩ. Азиатците вече не уважават Запада заради неговата компетентност, която бе компрометирана от несполуките във военната, а след това и във финансовата област. Заедно с промяната на отношението се промени и отговорността. Преминаването от Г-7 и Г-8 към Г-20 в разгара на кризата символизира тази трансформация. Това щеше да се случи така или иначе. Но промяната настъпи много по-бързо като пряк резултат от кризата. След дълга дискусия дали САЩ ще могат да избегнат съдбата на Япония стана ясно, че повечето хора смятат това за немислимо. И все пак, през 1993 г. малцина очакваха влошаването на Япония да продължи. Как ще се извърши намаляването на задлъжнялостта в частния сектор без агония не е ясно. Шансът за нова икономическа слабост е по-голям. По-голям е и този за финансови сътресения, може би в отговор на фискалните проблеми. Настроението за еврозоната е по-оптимистично, но как валутният блок ще излезе от затрудненото си положение не е ясно. Европейските лидери определиха целта: оцеляването на еврозоната. Дали и как ще го постигнат на този етап не е известно. Фактът, че кризата катапултира света в неговото бъдеще, създава огромна несигурност. Тя произтича и от това, че Китай няма ясен план за световната икономическа и политическа система. При условие обаче, че Китай е в състояние да поддържа бързия си растеж, този колос ще трябва да развие собствени идеи за това съвсем скоро. След като спечели своето величие, страната волю-неволю ще трябва да поеме след края на кризата и отговорността, която й е възложена. Кризата не се оказа голям повратен момент, поне досега. Но не можем да заключим, че е с малка значимост, защото донесе някои трансформации, много ускорение на предишни тенденции и най-вече голяма несигурност, която се запазва занапред.
Добавено от:dimi

Коментари