Месечен хороскоп:


Публикувани снимки

Всички изображения публикувани в този блог, са били открити и събрани от Интернет и са представени като визуално вдъхновение за гледане. Тези изображения не са представени като моята собствена работа, освен ако не е отбелязaно в рамките на определен пост. Copyright все още принадлежи на собственика / създател на всяка работа или снимка. В случай, че все още има проблем или грешка с авторски права материал, не е нарочно и е с некомерсиална цел. Материалите ще бъдат премахнати веднага.

Навършиха се 21 години от смъртта на Георги Парцалев

Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Започва да се занимава с театър през 1956 г. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Превръща в легенда на българската комедия с участието си в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987). Умира на 31 октомври 1989 г. в София на 64-годишна възраст. Официалната диагноза е скоротечна левкемия. Много легенди се носят за актьора. Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си. Драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Кино0то създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”."Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости", обичаше да казва той.
Добавено от:dimi

Коментари